автор: qbylkovcvqt

Птиците
обичат простора!
Птиците
се реят в синевата!

Птиците
                 летят високо!

Над дребните неща,
над завистта
и злобата…

Над малките хорица,
над празните погледи,
над подлите душици…

Птиците се носят
върху крилете на мечтите!

Птиците се издигат
от усмивките в очите!
Птиците покоряват
пространството със любовта си!

Погледът им стига далече
напред и нагоре,
даряват радост,
                   и надежда,
                             и копнежи…

Птиците са волни
и свободни!

Птиците обичат
вятъра и слънцето!
Птиците са от
бога благословени!

Далече се носи песента им,
има в нея магия,
         има в нея живот
                  има вълшебство,
което стопля душите
и пълни с вяра и копнеж очите.

Какво е птица без криле ?

Една погубена мечта,
една угаснала надежда,
една всепоглъщаща сълза…

*   *   *  

Късно е, много е късно,
звучи музика –
слушам нещо космическо…

И колкото по-навлиза
музиката в мен,
толкова по-силно плаче душата,

като ранена птица потръпва,
уморена се отпуска…
счупени са и крилата…