автор: vale

Един Ромео търси Жулиета,
на двора в тъмното под стария балкон.
Там, стреснати от песента подета,
разнасят се и падат в такт,
дузина жълти, уморени листа.
Какво и казва той,
а тя какво отвръща,
навярно ще разнищи есента.
Докато те все още се прегръщат,
щастливи и от малките неща.
Там, стъпил котаракът мърка,
свил в лапите си тази тишина.
Като възглавничка ,под него
втъкнат е лист хартия,
на който до сега,
написаното е било тъй важно,
че разпиляло нечия съдба.
А днес, останал на земята влажна,
листът го топли и то сега,
когато точно тука под липите,
запръсква неочакван дъжд.
Изми и котаракът ,и мечтите
И стана някак друго изведнъж.
Пропука се от самота балконът.
Ноември сложи вече своя крак!
Как ще живея от сега нататък,
без влюбените
и без този котарак?