Любимо, тигрово чадърче
и ти ли плачеш като мен?
Почакай, скоро ще се върне
дъждът със смях непроменен.
По тебе ласкаво ще тича,
и капки бели ще реди,
и в нова дреха, ще приличаш
на водно тигърче с лъчи.
На мене шапка ще ми сложи,
от синя радост, ще вървя,
открила истинската кожа
на свойта скитаща душа.
Но ето идва и разтварям
аз твойта тигрова глава.
Не съм под тебе, но прощавай,
нали обичаме дъжда?