автор: Vedrin

През тихата прозрачност на скръбта
зениците се взират просълзени.
И вечно несъзримите неща
в извикан образ светят откровени.

Раздялата е птица в бурен ден.
Разперила крила - но не полита.
Очаква сетен жест - от теб и мен.
Въздишка явна или нежност скрита.

Умората е стар, проливен дъжд,
от който самотата ни подгизва.
Изчерпани докрай - жена и мъж
с изчезващо усещане за близост.

Надеждата е хоризонт смълчан
в минута преди изгрева лазурен.
Когато се събуждат зов и блян
и аленеят сенки и контури.

Накрая - в образ иде любовта.
Подобно песен, още неизпята.
През тихата прозрачност на скръбта
се вмъква радостта на сетивата.

(От "Сбъднати предчувствия")