автор: vale

Два такта.
Армстронг се разтапя.
Тромпетът му забива
тон след тон,
по стълбица,
без никакви прегради към небето.

Отлитам без да знам къде,
а той ме води под жарко слънце,
някъде където,
душата ми разпъната на кръст,
подскача трескаво под тайнствата на суинга.
И стъпвам на небесния площад.
Танцуваш с мен,
а вятърът отвява ни лицата.
Така се смеем от високо,
и времето ни се стопява с изтрел в упор.
А дулото в челото е Яворовият рефрен,
на чувствата който ни спохождат.
Това е мост,
а ние сме във двата края-
не зная дали можехме да се разминем?
И дали тази среща/пиши я неизбежна/
ще ни спаси-по скоро тебе,не и мене!

Страхувах се да скоча от високо.
Далече е посоката ,в коато аз съм тръгнал1
Там някъде в пространството над суинга,
изгрява лъчезарен нежен образ.
Миражът ми повярвай е прекрасен!
Завръщането е,
като във празна къща!