автор: riskuvam

* * *

сутрин розата ме гледа, поглеждам и аз
сякаш твоите палави очи усмихват се от там
в накъдрените и листа виждам твоята коса
с нежни палави къдрици, примамваш ме - "Ела"
в плътния и топъл цвят, облян в капчици роса
тъй свеж е като твойта кожа, примамваш ме - "Ела"
О, да, ще дойда, веднага! - протягам лекичко ръка,
обгръщам тази нежна клонка,
а тя дарява ме със болка.
Защо ми казваш, розо, добър ден?