Пия чаша щастие преди лягане,
за да са щастливи мойте сънища.
Не че туй особено помага им -
пак до черно бяло са изтъркани.
Крия гримове под своята възглавница
и на сън рисувам с тях безвремието,
но Тъгата - старата досадница
плюнчи пръст и трие оцветеното.
Жално гледат черно бели мигове
в черно белите минути на сънуване.
Драскам върху тях аз цветни кръгове,
а дъждът безмилостно изтрива ги.
Искам да сънувам цветни пътища,
но са черно бели магистралите.
Явно нямам избор - в сиви сънища
ще заспя със сиво отчаяние.