Когато млякото се напълни със сажди, когато пшеницата се покрие със струпеи, а от облаците провиснат нокти...
Когато въздуха на петна стане, когато мислите видими бъдат, и се сплъсти водата...
Тогава в огнена колесница при вас ще слезне Балтазар. А косата му ще гори, очите му бели ще бъдат, ръцете протегнати - щото да го познаете. Само него гледайте тогава, само пътя му следвайте, за да преминете през брода му Неволята...
А ще се случи това в годината на високия прилив в небесата, която никой не знае защо ще настъпи.
- Балтазар, Балтазар, закъсняваш, сине! Нима забрави?!
- Ох, мале Балтазарова, нищо си не спомням! Но важно трябва д-да е било?!
- Балтазар, сине, Мисията ти! Нима забрави - когато нивото стигне поднебесния свод, трябва да слезеш и да ги водиш!
- Но кого?! И къде?!
- Тях, сине, тях!
- О, Майко, Балтазарова, цялата ми същност към Юнона е поляризирана. Към нея ще полетя, а не към тях! Тя е моята Светлина! В нейния спектър, единствено, искам да резонирам!
- Що думаш, сине на майце си?! Безкрайно далеч от теб е царицата Сияйна. И безлик си по смисъл във вълновия й дипол!
- Не, мале! Не! Към нея се устремявам, безвъзвратно,! На цикличен, възвратен поток се обръщам, и тъй ще съм, докле ми стойности в спектъра си не даде! Прощавай, мале, навеки!
- Но поради що, сине майчин, не се вразумяваш а яко безумец пак ми така думаш?!!!
О, Балтазаре, прости, но нито време имаш, нито разум! Протонният тангентор единствен изход остана и вече включих полето му в тебе!
Прости на структурната си майка и Сбогом!
Вихърът на тунелния протонен механизъм диференцира понятието Балтазар и по релация само нему известна, т.е. на никой, го захвърли там някъде, долу, далече, където Мисията му вече течеше. Поради което интегралната крива го концентрира в точка, поради което взе му се здравето му. И му пламна косата, подбелиха очите, а ръцете напред изпружиха.
- Балтазар, Балтазар, ти дойде!!! - приветстваше го колосална тълпа.
- Дааа! Дойдох! - отвърна им той с глас неподозиран, глас твърд, глас яко гръм, докато душата му тихичко стенеше - "Юнона, Юнона..."
- Води ни Балтазар, води! - пееше тълпата в транс - защото млякото се беше напълнило със сажди, пшеницата покрила със струпеи, а от облаците нокти висяха. Въздуха на петна бе, мислите видими и сплъстена водата!
- Следвайте ме! - изгърме гласът Балтазаров, така щото недрата на планетата чак чуха. - И наум "Но накъде... Накъде?!"
И се люшна народът къмто него, а той от него, и така първата крачка бе сторена. И ги поведе Балтазар по пътя си, а те го следваха. Следваха, следват и днес. И във посоката погледът му беше устремен, а техните в него. Но в Юнона той, всъщност, гледаше. И към нея, единствено, стремеше се.
А тя, все така, пет пари за него не даваше, защото много по-висша в същността си беше.
Но беше речено да е, и значи бе, отхвърлилата го в Небесата да го следва на Земята. Незаслужилият Там, да я предвожда тук.
Защото речено бе да е, и значи бе, тя в в трета дъщеря на 18-тата правнучка на жената, която идеше в 236-ия ред на първите следовници да се прероди.
Защото речено бе, и винаги да е, щото долу - горе да става. Минусът - плюс. Малкото да е безкрайно, а необозримото - нищожно. Краят да е начало, началото край. Времето - безвремие, пространството - пустош, и наобратно, а после наопаки.
Защото речено бе да е, и значи бе - вечен кръговрат да е.
И така никой и нивга да може, квадратурата на кръга да изчисли.