автор: acisor

Аз.
Душата ми на трийсет и три,
а календарът друго ми реди.
Самата аз, оставам си детето,
мечтаещо да полети в небето.

Ти.
Душата ти като на птица,
а календарът - спрял е своята редица.
Самият ти, като детето,
което вечно тича към морето.

Аз и ти.
На кръстопът се срещнахме.
Душите ни - в една душа,
родиха своя блян любовен.

Днес пак сме там - на кръстопътя.
Аз - чувствам как,
застинали в Христовата си възраст,
живеем с детските мечти.

А ти? -