автор: Veronique

Довиждане,
до следващия път приятели,
когато ще увиснем на въжето на забравата
когато ще сме само спомени,
когато,
слънцето ще бъде вярата.

Довиждане,
до следващия петък,
а после до неделята,
орисана за вещица
и изгорена
там, до пясъка,
до плажовете, в подножието на манастира.

И раната на муза тлееща,
на музиканта римите
и на поета - струната

Довиждане,
до утре
под смокинята,
в жаравата
ще стъпваме, за да сме простени.
Ще носиме икони и ще пеем... .

Простени грешници,
и неми сводници
на няколко изпросени недели вещерски,
лаещи подир кервана на живота,
че сме праведни,
в неделите, които са за вещици.