автор: vale

Под старата смокиня дремят спомените,
завързани като мишена са.
Тя, между другото, отдавна е изсъхнала,
с мечтите ми,
останали без клоните
на миналите дни,
на сбъднатите и неслучени любови.
През прага на половина от годините,
през крясъка на чайките по билото,
премина - може би завинаги
и се изтече някъде през пясъка,
животът ми - една пробита раница.
Докато чаках някъде по гарите,
по старите олющени тавани,
да срещна моята звезда,
допивах чашата му, сладка и горчива,
Така и не разбрах, че съм оставил само корени,
забити между другото в сърцето ми,
а аз съм се превърнал във мъгла,
която стеле вятърът до Цветница.
Дъхът на водорасли ме опиваше.
В отворената стая на живота ми,
нахлуваха и си отиваха случайности,
а после, през невероятната му мелница,
се смилаха и ги отмиваше дъждът през март.
Така, след всяко зазоряване,
умираше по малко в мен светът.
И се превърнах в мим,
в нищожна плът,
все повече подвластен на сезоните.