автор: djungla

Аз не зная дали ще простиш –
моя първа любов и... последна,
моя чиста любов, непокварена с времето,
моя свята любов, в мене зачената...
Аз
          не зная
                    дали
ЩЕ ПРОСТИШ
самотата, която споделяхме,
нежността, обичта, неизказани
в часове, напоени с мълчание –
аз не зная дали ще простиш...
Или глухо ще минеш през мрака
без сърце, без очи със сълзи,
само с болка от спомени някакви –
аз не зная дали ще простиш...
И не моля, повярвай ми – никога!
Нека в мен, нека в МЕН да горчи
любовта ти, отдавна изстинала.
Аз не зная дали ще простиш
... или
          с тежест
                    ще ме изпратиш.
Преди мен и след мен са все дни –
и за всички желая ти щастие.