автор: VECNO

Забързано, шеметно,
понякога даже по рачешки –
тичат дните ми –
разтърсват лъвски гриви,
съскат със змийски опашки.
Днеска съм светла и влюбена,
утре съм облак – за пакост –
самодивско биле е снагата ми,
отвътре съм цялата вятърна.
Ако в къща ме зазидаш –
ще избягам – като дим през комина.
Ако не можеш бурята да яздиш –
не ми пипай, юначе, китката...