автор: acisor

До чакащия на "Гара за никъде"


Оказахме се в една посока
и на една душа разстояние.
Ти
бързаше по прекия път
с душата между нас на рамо.
И тогава разбра, че всяка друга душа
е жалка илюзия - спирка на една гара за никъде.
Аз
вървях по цветни пътеки,
дъхави с аромата на твойте илюзии.
С душата си ваях дъгата на времето,
а то ме отведе на отсрещната гара - за някъде.
дето всички посоки водят към теб.