автор: Walkyria

Отцежда се от капките тъга,
Дъждът се блъска с гръм в скалата,
Вън ослепителната синева
Ни кара да се скрием в пещерата.
Наоколо господства тишината,
А мракът е като мастилено петно.
Очите ни са слепи в кухината
На мозъка ни, свит като в гнездо.
Днес няма време, няма и значение
Дали си призрак, мъж или жена.
В тъмата търсим двама с теб спасение,
Видения докосваме с ръка.
И сякаш вечно сме били погребани
Сред сталактити и ефирен прах,
Тук суетата, вече непотребна,
Изхвърлили сме като минал страх.
И няма нужда все да се преструваме,
Да имаме по хиляди лица,
От нищо тук не се срамуваме,
Обвити в нереална тишина.