автор: vale

Хвърчило на тавана се полюшва,
пътувало през дългите дилеми.
Парцалената кукумявка също
все още се надява да я взема.
От стихове, които не написах,
гърми до булеварда кафенето.
Момчетата ги зная - те са същите,
но аз не съм момчето, дето
нанизваше душите на скумриите,
като късмети от едно завръщане.
Докато залива събираше звездите,
които лодките донасяха на връщане.
Но в тъмното потънаха дърветата.
Хвърчилото, захвърлило покоя си,
превърна в зимен вятър тишината
на страницата, недочетена в съня ми.