Любовта ми е само на пряка от мен
и понеже и само на пряка,
всяка сутрин ме чака да пием кафе,
всяка сутрин, да, именно всяка!
А при срещите все ми целува ръка
и ме гледа припряно в очите,
за да зърне онази, позната нега,
дето плътно ни свързва душите.
И усмихнати крачим към дневния бар-
няма старост и няма умора,
че си даваме залчета нежност- за цяр,
в деликатната сянка на бора.
А във бара – усмивки от всички страни-
като филм сме от старите ленти.
Че сме влюбени, как да го скрием- личи-
най-редовните стари клиенти!
Той оправя ми стола - да седна добре
и забързано сяда срещу ми
и поръчваме вечното дълго кафе-
за да трае за повече думи.
И какво ли си казваме толкоз- не знам,
но забравям и свят и вселена,
че звездите небесни са тук, а не там
и са всичките – само за мене.
Наприказвани, бодри и с млади сърца
се разделяме все с таз надежда -
че ще съмне отново и пак ще сме там -
дето праведни, Господ отвежда.