автор: valka

А аз все още мразя огледалото.
Опитвам се да се запомня същата.
Оная котка ме издраска цялата,
когато и пресякох път. Без връщане.

Аман от суеверия за вещици.
И мене ми пресичат път дървета.
Претръпнах - като повечето грешници
със белези си пиша житието.

И ме боли. На заем ми е тялото
и подлежи по правило на връщане.
Но няма да се дам на огледалото
и всеки чукан, насред пътя тръшнат.

Би трябвало дори, за труден избор,
на плът да закарфичваме медали;
теченията влачат все към ниското
и много често хлъзгав е моралът.

Съдба ли? Де я тази тайна книга,
в която всичко драснато е. Свише.

Да се надскоча вярата ми стига,
че трябва и сама да си я пиша.