Тази ограда
не казва "вън".
И "вътре" не казва.
Иска ме, за да се познае.
В средата на локвата
е мокро.
В края и – също.
А тя е по средата ми.
Фасадата на болницата
е бяла.
Цветното петно съм аз.
Избелявам на припек.
Това куче
има мокри уши
и нос. Вече.
Не разбра, че само го целунах.
Камъкът,
който препънах,
беше тежък и гърбав.
Раста.
Когато връх
оре облак, никне дъжд.
Зреенето
ще почака да изсъхна.
Третият кръг
след капката
винаги следва втория.
На нея и е все едно.