автор: Alisa

ПЛЕДОАРИЯ НА ПЕПЕЛЯШКА

Е, балът беше много пищен.
/Да сте видели пищност без уловка?/
Да му е за урок на принца,
като намери пак пантофка.
Горкичкият! От утре ще се стряска.
/И ще е в правото си общо взето./
При всяка тиква - повод за каляска
ще бие като барабан сърцето му.
И ще си мисли:"Ето , тя се връща!
Какво му стана на това момиче?
Нали за нея беше тази къща…"
Простете ми, знам че е неприлично!
Обаче вече никой не се връзва
на принцове и приказни истории.
Студено беше в къщата и зъзнех,
а принцът самовлюбено говореше…
Така говореше, че даже не усети
кога съм се изнизала във мрака…
Ако го видите случайно, му кажете,
че просто няма смисъл да ме чака.



ПЛЕДОАРИЯ НА ПРИНЦА

Е, вярно- стана малко кофти,
но се придържах към сюжета.
Не знаех, че я стягала пантофката…
Признавам си - заглеждах се в съседката,
докато тя , загледана в звездите,
забравяше за мръсните чинии…
Признавам си, че всяка вечер пиех
умерено по няколко ракии.
Не помня хъркал ли съм после.
/Простете ми, обаче е човешко./
Обичах я до мозъка на костите,
а тя - броила всичките ми грешки…
И приказката взе , че преобърна…
Това минава ли за справедливост?!
Кажете и, че чакам да се върне!
Ще я обичам, докато е жива.



РЕЖИСЬОРЪТ НА ЧАША С ПРИНЦА

За мен е дидактична случката.
Разби ми и на мен сценария.
Тя, Пепеляшка се оказа кучка…
Ти чете ли изобщо пледоарията й?
Теб публиката повече харесва.
/Кога ли жертва не е искала?/
Сложи й кръст - в твой интерес е.
Не става за живот.Актриса е.
Да си върви по живо и по здраво!
/наум/ Да знаеш само как ми липсва!
/на глас/ Наздраве! По-изкъсо трябваше!
/наум/ Обичам я неистово!