Не ме зови, сама при теб ще дойда аз
и не на разума, а на сърцето вярна,
разбита, плаха, като дим от гаснещ фас,
със счупени криле, но не неблагодарна.
Не ме зови, недей, ще те последвам аз –
смутена, но и предана, покорна.
Ти само назови посоката и час
и аз ще те последвам неуморна.
Не ме зови, при теб съм, само твоя аз,
в ръцете ти оставям се да бъда глина –
послушна, тръпнеща, без глас.
Каквато искаш и желаеш направи ме!
Не ме зови! При теб, при теб съм вече аз,
зовяща те, зовяща теб за кратка ласка,
тъй жизнена като димящ отново фас,
пречистена, свалила всяка своя маска.