автор: maktub

На ССЕ

Снежанке,

аз съм осмото джудже!
Писмо ти пиша, че съм онемяло...
Голямото ми /джуджевско/ сърце,
/и обич, и тъга, и страх събрало/
трепти за тебе, вярвам че не си
изяла в глад ти ябълка отровна....
И не за гребен лъскавите ти коси,
за ласка са били така тревожни...

Снежанке,

принца е простак.....
Боли , ама ще трябва да го кажа:
Без приказния, лъскав похлупак,
вълкът остава вълк, а жабата е жаба!

Снежанке,

Не тъжи, ще се оправим...
- джудже съм, но със вяра исполинска,
и тебе Господ те е натоварил
да бъдеш ябълка - в градина свинска!

март 2008