Морето днес цъфти като слива,
и вятърът не спира да я рони-
оставил по горите детската си сила
в дърветата да гони октоподи.
В морето помъдрява вятърът-
застиват мислите му в каменни вълни,
усети ли обаче на тъгата ятото
вместо трохи, със буря го гости.
Днес за тъгата ми е ранна есен
това е хубаво- отлита,
дано след зимата – сезон чудесен-
да я причакам като вятър на откритото.