 |  Студени са на вятъра ръцете...
Като на малко, мърляво дете
с дъждовни шепи мие ми лицето...
С ожулени и кални колене
се свивам и изчаквам да отмине
това измиване от дневните игри.
Не ми се плаче от ожулено и синьо,
а от това, че спира да боли...
Като че с брадва времето разсечено,
забива под клепачите трески.
Събирам ги- да си напаля огън-
фенери за изгубени души.
След всяко свое следващо разпятие
по- грешна се завръщам от преди.
На думите резонното зачатие
в утробата на моя глас мълчи.
Разбираш ли защо не ми се тича?
В юмрука на живота аз съм пясък фин,
през свитите му пръсти се изтичам...
Спасител ми е личната пустиня.
Потъвам в нея, никого не виждам.
И никой не минава покрай мен.
Единствено миражи ме зазиждат
и пясъчни мъгли... Студено е...
Понесъл парцаливия си флаг,
изчаквах мълчаливо да отминеш.
Но ти стоиш...И си засаждаш праг...
Навярно вие в теб душата на пустинник...
Керваните с ливан и със смирна,
са твоят глас и топлите очи,
ръцете ти... В оазис в пустошта
превръщаш се. Душата ми мълчи...
Не те наричам с името Любов-
тя винаги си тръгва урочасана.
Навярно си абзац в божественото слово...
И за това, наричам те...Причастие.
Публикувано от hixxtam на 01.04.2008 @ 21:49:55
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.71
Оценки: 14
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Причастие" | Вход | 16 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Причастие
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 12.04.2008 @ 16:00:24
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | И в нас, и край нас, винаги ще има хора. И благословени да са онези, които завъртат брадичката ни да погледнем самосъзерцателно към себе си, към личната си пустиня- там, където сме съвсем сами... Депото, в което прибираме себе си, пречистваме се и се обновяваме.:)
Благодаря ти, Белоснежна! Радвам се,че хареса!:)
Сърдечен поздрав и от мен! |
]
Re: Причастие
от miglena на 12.04.2008 @ 14:08:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | ... аууууу, какво болезнено завръщане към детето, смело преминало през разпятията и все пак възкръснало ... какъв стих само - повече от молитва ............. |
Re: Причастие
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 12.04.2008 @ 15:07:05
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Болезнените завръщания са изключително полезни и катарзниси! След тях небето е истински чисто и синьо!:) Всички молитви, които ползват растежа се сбъдват!:)
Благодаря ти, феичке!:)
Прегръдка |
]
Re: Причастие
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.04.2008 @ 23:08:06
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Мда... може би звучи някак мрачно, но всъщност не е! Това е може би най- нашето си място! И най- хубавото! Където сме само със себе си. А ако някой успее да проникне там, да се чувства добре и това да не те притеснява, то...това е оазис. :)
Много мечета тичат към теб! Не мога да ги преброя!:) |
]
Re: Причастие
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 10.04.2008 @ 23:45:55
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Разбираш ли защо не ми се тича?...
_______________
Това е май разковничето, нали?!
Проблемът не е в това, че не ни се тича,
а в това, че не ни разбират...
А за стихотворението... Осъзнавам, че съм много малък да го оценя, радвам се, че съм достатъчно голям да го разбера...
Поздрави от моята лична пустиня на твоята лична пустиня! |
Re: Причастие
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 11.04.2008 @ 00:13:43
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Понякога на човек не му се тича и защото е уморен, или е вече на втора обиколка- видял е на предишната всичко и започва да върви, за да види дребните детайли, или неща, които е пропуснал да види... Знам ли го и аз къде е това разковниче...
А човекът е странно създание... Нещото, което най- силно иска, е да бъде разбран. Но в момента, в който това става възможно, сякаш задейства в себе си някакъв защитен механизъм, необходим му да не бъде разбиран и или се затваря, или се променя...
Понякога чак при обособяването на оазиса разбираш за личната си пустиня и се вглеждаш в нея.:)
Голям си си ти!:) Благодаря ти за отзива!
Поздрави и на личната ти пустиня, и на оазиса ти!:) |
]
Re: Причастие
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 01.04.2008 @ 22:27:10
(Профил | Изпрати бележка) | От това стихотворение си взимам за спомен студените ръце на вятъря, "времето разсечено", което "забива под клепачите трески".
А двустишието:
"На думите резонното зачатие
в утробата на моя глас мълчи" е наистина изключително и запомнящо се! Поздравявам те за силата на поетичното ти внушение!
|
]
Re: Причастие
от ra4e-ton на 01.04.2008 @ 22:48:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Впечатлена съм, както винаги, Инди :))) Много идеи ми харесаха, както и разделянето на стихото на две емоционални части (поне аз така го почувствах). Първата част определено оттекна някъде в позната за мен бездна... Изпращам ти искрените си поздрави! :))) |
Re: Причастие
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.04.2008 @ 00:26:36
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Мда...И на мен някак на две ми идва, ама... Може да редактирам някой ден.
Благодаря ти и радвам се, че хареса!
Поздрави и на теб, Раче!:) |
]
Re: Причастие
от copie на 02.04.2008 @ 00:38:24
(Профил | Изпрати бележка) |
Студени са на вятъра ръцете...
Като на малко, мърляво дете
с дъждовни шепи мие ми лицето...
С ожулени и кални колене
се свивам и изчаквам да отмине
това измиване от дневните игри.
Не ми се плаче от ожулено и синьо,
а от това, че спира да боли...
Като че с брадва времето разсечено,
забива под клепачите трески.
Събирам ги- да си напаля огън-
фенери за изгубени души.
След всяко свое следващо разпятие
по- грешна се завръщам от преди.
На думите резонното зачатие
в утробата на моя глас мълчи.
Разбираш ли защо не ми се тича?
В юмрука на живота аз съм пясък фин,
през свитите му пръсти се изтичам...
И на мен ми е дотук стихът, Писи :)
Моята лична любов в него: Не ми се плаче от ожулено и синьо,
а от това, че спира да боли... Превъзходно изразено!
Поздрав :*
|
Re: Причастие
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 03.04.2008 @ 00:17:08
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Като две в едно е. Нес кафе със сметана. Без захар:)
А относно споменатата лична любов в него, мога да добавя:
една молитва дрънчи по пода като последно петаче-
дано не вземе да спре и да ми се плаче...
Благодаря ти, Копи!:)
Поздрав и на теб! :* |
]
Re: Причастие
от karmelitass на 02.04.2008 @ 09:26:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубаво, както винаги. Приветки, Писи* :) |
]
Re: Причастие
от victoria на 02.04.2008 @ 10:28:47
(Профил | Изпрати бележка) | "Единствено миражи ме зазиждат
в пясъчни мъгли... Студено е..."
=========================
Много силна и оригинална метафора !
Пожелавам пролетното слънце студеното в теб да победи !
Поздрави ! |
]
Re: Причастие
от phifo на 02.04.2008 @ 11:00:41
(Профил | Изпрати бележка) | Не ми се плаче от ожулено и синьо,
а от това, че спира да боли...
-----------------------------
Щеше ми се да изплакна око в твой текст. :)
Поздрави, инди! |
]
Re: Причастие
от midnight_witch на 02.04.2008 @ 13:40:09
(Профил | Изпрати бележка) | | има и душа и сърце стиха ти инди . и толкова собствен живот... |
]
Re: Причастие
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 03.04.2008 @ 00:34:07
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | А може да сме си забравили там заровени ситце, гребълце, или формичка на рибка... Но пък и нали уж растеме...
Благодаря ти за отзива, Ами!:)
Сърдечен поздрав! |
]
Re: Засаден.
от regulus на 02.04.2008 @ 22:13:57
(Профил | Изпрати бележка) | Това ми стана фокус:
"Но ти стоиш... И си засаждаш праг..." - Някои неща минават, други остават - събитията следват естествения си ход!.. :)
Двете части ми идват на място (логично сякаш)! 2 в 1. :)
П.! |
Re: Засаден.
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 03.04.2008 @ 00:39:47
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | :)) Точно така. Събитията следват естествения си ход!:) Като в математиката.:))
Благодаря за великодушието да си единственият от прочелите и коментирали,намерил логичност и "на място" !:) то и на мен така ми идва, но не съм го направила както трябва сякаш.
П.! |
]
Re: Както.
от regulus на 04.04.2008 @ 00:28:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, сега!.. Ти ли не знаеш, че не го "правиш", а то си "става" както реши си? Така е решило просто - остава ти само да приемеш решението, да въздъхнеш и да поклатиш мъдро глава! :)) Другото би било безсмислено насилие... |
]
]
Re: Причастие
от regina на 03.04.2008 @ 11:58:36
(Профил | Изпрати бележка) | аплодирам, Инди!!...толкова образно, и толкова значимо е...
и е едно!!...само би трябвало да го отграничиш графично, понеже ми се струва едно стихотворение с две части. |
Re: Причастие
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 03.04.2008 @ 23:22:13
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | То е едно, ама нещо не направих както трябва... Но ти благодаря, че си разбрала и се радвам, че ти е допаднало!
Поздрав, Рег!:) |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 752
ХуЛитери: 5
Всичко: 757
Онлайн сега:
