автор: Usmiv4ica

Душата ми е като стара рокличка -
от слънцето избеляла коприна,
протъркана от твърде много носене,
жалка, безнадеждно демодирана.

Спести й травмите от посегателства.
Не се опитвай да я прекрояваш.
Излишна е, нелепа, всяка бляскавост.
Не бих желала да я разкрасяваш.

Душата ми е тук-там позакърпена.
Но някак си все пак е оцеляла.
Харесай я така - до болка истинска.
Костюм за маскарад не бих ти дала.