Рекох си, че е време за един малък диспут в този и без това свободен раздел - любопитно ми е да чуя едно две мнения, а защо не и кратък философски дебат :)
Темата не е случайна - с една моя приятелка водихме следния спор :
- "Човекът е висше същество" - казва тя и повдига пръстче в ораторска поза - "Не може да става и дума за сравнение с животните"
- "Дали" - намесвам се аз "Ядем, серем, е..м - какво ни е различното - не случайно му викат животински секс ще знаеш"
Дамата е леко фрапирана от елементарната простота на моите аргументи, но далеч не пада по гръб:
- "ТИ какво ли пък знаеш освен терминологията" - усмихва се ехидно - "Но си прав донякъде - винаги го има елемента на физиологията, но човекът мисли и обича, а животното - не !"
Изглежда убедена, или пък уморена от пространственото изложение на хаотично блъскащите се в главата й мислички, обляга се назад и отпива елегантно глътка кафенце - види се чака ретур.
- "Не съм съгласен" - заявявам и се впускам в атака - "Хората сме егоцентрични същества - любовта ни и тя е такава - егоистична - иначе как ще обясниш, че обичаме само тези, които са наша плът и кръв или такива, с които сме имали "физиология". Кажи ми, човека ли обичаме или това, че сме обменяли секрети с него - било сперма, било слюнка или пот и дори кръв." - Усещам надигащо се торнадо от светъл идеализъм с елементи на романтичен "натюрел" и притискам докрай:
- "Например мен ли обичаш повече, мен, който целуваш по бузката и прегръщаш или Пешо на другата маса, който не си и виждала преди"
- "Нечестно играеш" - проплаква - "Но аргументацията ти куца - нима съпричастието към чуждата болка, привързаността към човека, като такъв не са любов - не е необходимо да се чукаш с някого или да го целуваш, за да го обикнеш"
Тук виждам един два пропуска, но дори и циничната ми душичка се смилява, та ги пропускам :
- "Отклонихме се" - казвам - "Но да намесим обратното на любовта - омразата - животното не мрази, не изпитва нужда да мъсти, да се разплаща, а реши ли да убие, то непременно е за храна"
- "О, хайде - котката пред блока убива гълъби и за удоволствие." (Гадни животни са това - една котка винаги може да ти скапе реториката) - "Но ти сам си забиваш пироните - щом едно животно не мрази, то как би могло да изпитва полюсното чувство - да обича ?"
Тук, мисля си, я хванах!
- "Може !" - едва сдържам триумфалния блясък в гласа си - "Примери много - лисицата ще се бори с подивели кучета да спаси малкото си, всяко тревопасно мъниче ще излезе и срещу лъв, за да даде малко време на децата си..." - усещам как в нея се надига желание да ме "затапи" и съвсем разумно, ала вадя последния си коз :
- "И естествено - Сурикатите" - на подобно изражение като нейното, англичаните му викат perplexed - демек крайно шашардисана - "Сещаш се - онези малките, живеят в дупки... " (Няма светлини и фанфари - добре, че не гледа Дискавъри, а аз да)
- "Както и да е - мисълта ми е, че те са задружни във всичко, заедно се пазят, заедно погребват мъртвите - ако някое малко сурикатче остане сираче, му се намира майка - вечер спят заедно и се топлят - грижат се един за друг независимо от всичко. И няма сръдни от типа - "този ми изяде змията", няма омраза и болката от загубата е взаимна - не знам за теб, но аз бих предпочел да обичам по сурикатски..."
И до днес не знам на колко от думите си да вярвам - тя, че ми повярва - повярва ми, или се направи, но ми се иска и аз да вярвам, че някаде там, в света на хората има поне няколко колонии сурикати, които не са се научили да мразят по човешки...