“Светът днес е футбол”
Ние с Ники си обтягаме отношенията винаги, когато има голям футболен форум. А тъкмо започна Световното.
И както обикновено в такъв случай, у нас всяка вечер се водят горе-долу едни и същи разговори:
- Какво ще гледаме тая вечер?
- Мач, какво друго?!
- Е, стига, де!
- Не стига. При това са два.
- Два мача за една вечер? И няма ли да се уморят тия футболисти?
- О, не се притеснявай за тях! Отивам за бира. Искаш ли нещо?
- Да. Да не гледаме мачове!
- Това не минава. Светът сега е футбол! Заради теб не гледам нашето първенство, но не ми е мъчно. И без това то е малко скучно, нагласено и безинтересно. Не гледам Шампионската лига пак заради теб…
- И к`во те интересува как се ритат отбори от майната си?
- Абе мен отборите не ме интересуват. Интересува ме самата игра, а тия отбори я могат. Ако и у нас се играеше такъв футбол като в Испания, в Германия, в Англия или в Италия, на драго сърце ще гледам и Бутни колиба срещу Долно Камарци.
- Ох, извадих късмет, че не се играе. Обаче така и не можах да разбера какъв е смисъла да гониш като луд една топка, та като я стигнеш, да я ритнеш, та пак да я гониш. `Айде тоя, дето тича там, знае що тича - щото взима камара пара, ами ти за какво го зяпаш?
- Защото ако не го зяпам аз и такива като мене, ще умре от глад. А ти не им се оглеждай толкова в парите. Иди ти да тичаш там, бъди толкова добър и резултатен като тях и ти вземай камара пара. А от диванчето е ужасно лесно да се коментира. И престани да ме задържаш! Мачът ще започне, а аз още не съм ходила за бира. Мач без бира е като манджа без сол.
Отивам до магазина. Ники не понася футбол и преди всеки мач се пазари ожесточено. За никое друго телевизионно предаване не се караме, освен за футболните фиести. Накрая той отстъпва и прибира всичко, което с лекота бих могла да запратя по телевизора в момент на афект. После отива у Стилиян, за да не слуша как жена му би засрамила с псувните си всеки хамалин и ругае съдия, играчи, треньори, коментатори и всичко, което мърда по екрана, докато се налива с бира.