автор: pord

                    На Топси – канадска лисица

Ех, ти, приятелче – остаря!
Подви опашка. Не лаеш гордо.
Не ти е повече до игра.
А пък за кучки – да не говорим…

Не можеш щраком да уловиш
подхвърлен залък ей тъй,
във въздуха.
Дори за кокали не ламтиш;
ищахът идва комай със зъбите…

И без каишка те водим днес:
опасност няма да кривнеш пътьом,
за да се сдавите
с някой пес,
от теб по-едър поне пет пъти.

Живяхме кучешки и човешки,
свободни
в своята територия.
Ти бе на косъм да кажеш нещо,
ала така и не отговори.

Но беше ясно, че ни разбираш:
и всяка дума,
и всеки жест.
Изобщо не идеализирам;
та да не си човек…

Душица стиснал си
и я браниш,
подобно хляба си – бежанец.
И не обръщаш и грам внимание
на нищо земно –
като мъдрец.