автор: zia

Щом застанем за минута, за да чуем как не спира
тази радост от душите - как се пени и разлива,
щом се храним с надежда и живеем в уважение,
и един към друг щом имаме тъй желаното доверие,
щом се смеем в радостта си и скърбим в едно в тъгата,
щом залязваме след заник и се сливаме с тъмата,
щом посрещаме лъчите и приветстваме зората,
щом се чувстваме спокойни, щом сме от възбуда луди,
значи мили мой,
               любими -
                              нам не трябват никои други !