автор: alisa_wonderland

Не съм за първи път на този кръст.
И не за пръв път времето застива.
Пронизвайте ме с копие... със пръст...
и без това е същото. Отива ми.

Отива ми старинното небе.
(и кръстът е старинен, за да Помни)
Виновна съм за всички грехове.
Родих се като идол. И поклонник.

Отдавна знам, че не е нужно падане
на ангели, за да се случи демон.
Половината от Бог живее в ада.
Лицето е въпрос на възприемане.

Той мъкне своя кръст от имена,
но двете Му лица са неделими.
Блажени са онези, с мисълта,
че има пролет, без да има зима.

Блажени са, че могат да линчуват.
И тяхно си е царството на пръстите.
Избирам си да спра да съществувам.
Обръщам се. И почвам да възкръсвам.