автор: den i nosht

Все
по една и съща
пътека вървя…
Всеки ден –
без да се уморя.
Понякога
много страшна
и тясна е тя.

От сутрин до здрач
без плач
и винаги със усмивка -
неуморна бъбривка.
Със радост
милост раздавам
без да се уморявам.
Побеждавам.

Искам от нея
да се отклоня -
да избягам
и да се скрия
в някоя дива курия
където няма страх,
няма грях
и друг свят да открия…

Да се задъхвам
от радост
да не зная жалост
да тичам на воля
пеперуди да гоня -
като в детството
безгрижно да живея…
Да пея.

Нищо да не ми тежи.
Спокойно да дишам –
само пчела
край мен да жужи.
В росата
да се оглеждам
и пред нищо
да не се навеждам.

Тишината искам да чуя.


14.00 18.03.2008