автор: alkaltchev

Изпуснах сапуна. Наведох се. Впрочем
се пльоснах на плочките гадни.
Възползва се някой и ръгна нарочно
корав среден пръст в моя задник.

Физическа болка въобще не усетих,
но нещо в душата се скъса.
Изглежда съм бил в общество на поети –
умело си служеха с пръсти.

Сега не от яд все ми идва да викам –
от грижа за ближните плача.
Приятели, с пръстите лесно се свиква,
но те…не ви правят е.ачи.