автор: biser4e

Ако тебе те нямаше,
щях да съм друга.
Като стон на сърна да заглъхвам.
Да остане безгласа шестата струна,
непогалена жадно с дъха ти.
Да угасне живецът,
да спрат изведнъж
всички ручеи бързо да слизат.
Нероден да остане първият дъжд.
Пролетта да остане без име.
Но те има.
И птици се любят нощес.
А светът е неистово жаден.
Бели нощи разпяват в око на щурец.
И земята се готви да ражда.
Ако ние не...
Няма такава проекция!
Всяка мисъл е сила и носи живот.
Битието е сноп от насочени вектори.
Всеки дъх във ефира излъчва любов.
Ако си,
значи аз съм те мислила,
като пролетен дъжд да ръмиш вътре в мен.
И сама съм щурец.
И дъгата разлиствам
да посрещна зората. И новия ден.