автор: bedstvieto

Чух да ми казват „живей!”
Греби с пълни шепи от живота!
Не се поколебавай,
Не жалей!
Той не заслужава твойта мъка!
Но как да кажа на сърцето „спри!”?
Не го обичай! Продължавай!
Щом помня още погледа му
И последните му думи :
„Ти прощавай!”
Сама се боря с този водевил
На никой нищо не смея аз да кажа
Да не осъдят ме във тоз резил
Бутилката подкрепя ме сумрака
Остана вярна тя на моята тъга
Но той не ще я види,
Ни ти, ни тя...
Пред вас ще си отана дамата
Уравновесена
Сама ;пияна съм от мъката сломена
Аз знам, че тя го има и сега
Че той със нея е в прегръдките ми шом заспи
Че лъже ме в очите,
Че обича само мен
А на сън мълви:
„аморе, за теб мечтая нощ и ден”
С какво заслужих таз съдба?
До лудост него да обичам?
А той да ме гледа с безбрежната тъга
И да мълви на ум:
„Тръгни си , друга аз обичам!”
А аз оставам просто майка и жена
На младостта безгрижието вече не предлагам
И смачкана от жалост и тъга
В бутилката аз виждам първи мой приятел
Не можеш да се пребориш нито ти,
Ни тя
Ако по-младата реши да ти го вземе ...
А знаеш ли какво е самота?
С дни да разговаряш със стените бели
Да бродиш в паркове и сред поля
И в стъпките ти да оттекват в самота...
Ти си само майка и жена
Примири се
И отгледай му децата в пътя земен
После ще легнеш в топлата земя
И ще забравиш що е е обич
Ще се отпуснеш във вечността
Ще пресушиш сълзите с ангелова песен
А тя ще пее весело в ноща
Любимата ще е
Па макар и в неговата есен.