автор: den i nosht

Горда Витоша
ме гледа
от високо.
Има горе
още сняг.

В душата ми
е топло.
Как живеем ?
Как?!
не зная аз...

Между
ледени души
вървя
до днес
в захлас...

Не видях
отворена душа
до която
мога
да се подслоня...

В най-тъжен миг
откри ми се една –
съзрях я,
като моята душа
сама...

Сами,
но двете сродни
силни и добри
с цели благородни,
макар сами.

Не чаках
и не вярвах;
случи се
и
не заплаках.

И как да плача-
по-силна
по-красива
е сега
душата ми обичлива!

Разбрах-
да съм щастлива,
най-много
от всички чувства
ми отива!

12:30 14.03.2008