автор: roza1

Нощта пак иска да прекърши
последните лъчи на този ден.
Сама съм и не мога да помогна,
макар че всичко вика в мен.

Ще бъде нощ и може би Луната
ще пее пак за нечия любов.
Ще разпилява нежно по Земята
копнежи плахи ибронзови мечти.

Със сън ще надари житата
и хората добри ще осветли.
Ще припка чак дорде зората
със утрото отново заблести.

Облаците спират запъхтяни
преди поредния си земен път.
Те влюбени Земята ще прегърнат
Часът на здрача ще й подарят.

05.07.2004