автор: cold_eyes

Нощ...
А няма я луната.
И стаята ми призрачно мълчи.
С очакване е пълна тишината.
И с болката на две добри очи.
И вятърът е сякаш струна нежна,
от която тиха музика звучи.
И носи се във въздуха надежда,
и гонят се във мрака две следи.
Във нощи като тази те обичам!
И търся те във всеки изгрев нов.
Безлунна нощ...
И болката замлъква.
Остава само чакаща любов...