1.
Кой съм аз? Какво прикривам?
Отразил във себе си не Сатана, а БОГ,
каквото искам - туй разкривам,
откривам го - във Изворът дълбок!
Не крия си амбициите жалки
и ще измина пътят на човек,
залутан в стойностите жалки,
където хлябът често не е мек!
Аз ще се боря - за посока права,
и без чужди рани няма да се дам -
да съм различен - в унижение и слава,
и тъй единственото ще създам!
Защо да съм от множеството други?
Защо глава да скланям в страхове?
Защото съм с криле, а не влечуго
и ехо съм на милиони гласове!
Защото съм осъден Вас да съдя,
защото съм жигосан с вдъхновение,
защото в мене бичове се въдят
и бледо е човешкото сравнение!
Не знаеш ли Законът на Живота?
Колкото нагоре - толкоз надълбоко
и как с крилете идва и хомота,
а който страда, стига нависоко!
И всичко се уравновесява - виж
и грозното красивото признава,
ако си поет, ти трябва да летиш
и паднал да мълчиш в забрава!
Ако си - ти имаш всичко
и на всички трябва да дадеш,
да си като бор, тревичка
и полужив със тоз стремеж!
Ти имаш повече от всички -
не за тебе то е отредено,
а за тях - онез мънички,
сърца разбити, уморени!
За слава ярка не бълнувай -
ще дойде - като зъл крадец,
а сега без цветове рисувай -
вдъхни в мастилото живец!
2.
Не е ли златото затрупано в скалите,
там, без стойност докато стои?
Но изкопай го и прехласва ти очите,
защото тайна в себе си таи!
Нима стихът роден е за животни?
Нима затрупан трябва да изтлява?
Нима не е за хората самотни?
Нима във злато той се оценява?
Не е ли тайната му по-прекрасна,
от къс метал и алчност животинска,
или прегръдката по-малко страстна,
от тленна плът и мръвка свинска?
Поете... как да ти го кажа....
Ако си, ти веч го знаеш и ковеш,
не сме ли като улеи в паважа,
бучащи в безпредел водовъртеж?
човеко - ний сме неразбрани -
обърнати наопаки с главите,
недей чрез личните ни рани,
да отваряш ни очите!
Да свършвам - стига толкоз,
аз също земен съм човек
и свършва късата ми ролка...
а хлябът и корав, остава мек...
27.01.1995
...Ей, сестри и братя по призвание
и царе и без признание...
Колеги - яко листа настъпете
и с бич-перо човеците жегнете...
И също със лирични ласки,
(без клишета и безлични маски)
вдъхновявайте, но винаги помнете,
че в римите полага се сърцето!!!
05.02.1995