автор: theheart_ofthefire

По устните на слънцето е бяло
и няма изгреви,
които да са кървави.

Отдавна са заклани
и изстинали -
светът не вярва на лъчи.
(а само на лъжи)
И вятърът е гол
като любов,
съблечена
от тъмното на язвите.
Но как да му повярват?...
Щом всяка искреност
е намек
за катранено.
А дъждовете
са по дяволски измислени...
Без намерение
за дъх пречистване.
Зачеват се сами
от хорската омраза,
прокажено валят -
с копнежа да удавят.
По устните на слънцето е тихо...
Обет е дало
за мълчание...
С последната надежда
за запазване...
Ще може ли...
когато са ограбени
дори трохите светлина...

...............................................

По устните на слънцето...
Но няма слънце...
Една земя
останала,
която абортираше светулки...