автор: Djanka

Мъжът стоял на върха на планината. Могъщ и силен като Зевс. Бил откраднал малко от силата му, за да стигне дотук, до върха на Земята. По-малко щастлив от всякога, повече критичен към себе си и неосъществил амбицията си да владее света.

Извадил от торбата си жезъла на Величието и се докоснал по главата. Тя се раздвоила и от вътре се появила пищна хубавица, която го попитала:
- Господарю, какво мога да направя за теб?
- Искам мека постеля, наргиле, ти да си до мен и да ме топлиш и ... един телевизор, с MTV по възможност - казал човекът.
- Ще бъде изпълнено, Господарю! - казала хубавицата, издула бузи, смигнала два-три пъти, отметнала коса и застанала на челна стойка, но нищо не станало.
- Но това не е желанието ми - проехтял гласът на Този, който искал да владее света.
- Какво да направя Господарю? Опитах всичко, дори на челна стойка застанах, но пак не се получава. Ти също трябва да го поискаш толкова силно, колкото и аз!

Мъжът се почесал внимателно по тила, защото главата му все още била раздвоена, притегнал колана на панталоните си и казал:
- Желая да стана успешен бизнесмен, да имам 2 джоба, 2 лица, 2 деца, 2 куфарчета, 2 ..., - двете му глави се полюшнали утвърдително, - и по възможност 2 живота! И гледай да са по-дълги!
- Ще бъде изпълнено, Господарю! - казала хубавицата, разтичала се нагоре-надолу, вдигала и спускала поли и клепачи, извадила от пазвата си въже, опънала го на земята и започнала да ходи по него, но нищо не станало.
- Но това не беше желанието ми?! - отсекъл раздвоеният човек и прихнал да се смее.
- Какво да направя Господарю? Опитах всичко, даже проходих на въже, но пак не се получава. Ти също трябва да се потрудиш толкова силно, колкото и аз!

Мъжът смръкнал нос и се изплюл на обувката си, а после я излъскал внимателно в крачола си.
Едната глава се обърнала към Другата и попитала:
- Ти какво ще кажеш?
- Какво да кажа! Аз поисках! А ти? - отвърнала Другата.
- Аз пожелах! - казала Едната.

Обърнали се към красавицата и в един глас я запитали:
- Може ли да съм цялото злато на света? Да съм по-ценен от водата и въздуха? Да карам хората да се смеят и плачат? Да отгледам цвете в скута си, което да се превърне в цяла градина? Да съм Малкият-Голям-Значим човек?
- Може! - отговорила хубавицата, - погледни ме в очите!

Очите на хубавицата се отворили и мъжът се втренчил в бездната на възможностите си, после го погълнали! Жезълът на Величието паднал, ударил коляното на девойката, която се превила от болка, взела го и подпирайки се слязла от върха на Планината!