автор: amnistik

Вземам този ден назаем- 32 юли-
и влизам в него като в скъп бутик
проблясва лунно педикюрът ми,
памук не ще, а ще език.

В този ден назаем мога
да съм жената, която те вози
в най- дългата лимузина
на любовта си и да спукам гума,
мога да съм монтьора, който ще я поправи
и стопаджията, който ще я зареже

мога да съм полутъмното на стаята
мога да съм стаята


мога да не съм теб
и ми харесва така

да обявявам фалита на миналото си
да ти продавам закъсалите му фирми
да стигна дотам, че да инсценирам всекидневно
убийството си по особено жесток начин
или да те гледам как изпращаш богатите си дни в
добре затворени ковчези
да съм най- усмихнатото опечалено момиче на света

длъжна съм да задлъжнея малко
затова взех назаем този ден
довечера се връщам