автор: whoami

Да си простим сега един на друг,
да си простим веднага, днес и тук
гняв, гордост, злост, обиди, оскърбления,
жестокост, малодушие, вина -
за тях платихме гибелна цена,
а прошката Божествена безценна е.

Жадуваме красива, чиста плът,
но и душите също се мърсят.
Физическата красота привлича ни
тъй страстно, че забравяме за тях,
а те, покрити с рани, кал и прах
жадуват също милост и очистване.

"Простено", да си кажем, и "Прости".
Защо се бавим? Времето лети -
на кукувица чуваме броенето.
Животът ни лети, а ний пестим
усмивки и сърца. Да си простим -
единствено не ни прощава времето.

Прощавайки, на нас си да простим,
спасявайки, сами да се спасим
от мрачния екстаз на отмъстилите,
от хлада на скованите лица,
от ада на втвърдените сърца.
И Бог не ще прости на непростилите.

Да си простим сега един на друг,
да призовем веднага, днес и тук
и Божието свято опрощение.
А утре, щом денят ни догори,
да литнем леки, чисти и добри
към Божиите тайнствени селения.

Да си простим ...