На Via
Ти си така многоцветна,
кръгова стъклопис!
Не мога да те запомня.
Не стигам да те премисля.
В думите ти се гмурвам
като в око на бисер.
Трябват ми още перки,
тайни хриле и люспи,
за да те предусетя
и за да те предвкуся.
Стъпваш далеч и близо
като под нощна арка.
В шепот и звезден писък-
тъмна или пък ярка.
Залезите не бягат,
за да посрещнат утро,
щом ти стоиш на прага
и ги пропуснеш вътре,
щом си така разтворима
в стъпките на дъгата,
минала върху моста
с устните си Оттатък!