автор: via

Ще пътувам!
Името си нося
като куфар, пълен с изумления...
Пролетта е още дългокоса,
думите ми -
още са у мене...
Накъде във този свят безжичен,
неразумен и невероятен?
Имаш ли си нещо за обичане?
Ако нямаш - да ти дам душата си?
Ще пътувам пеш и без подробности-
през далечините и миражите.
Пътят е това, което идва!
Другото мълчи
и не е важно...
А животът ми оставя знаци -
точно по ръба, за да ги видя -
и да разпозная непознатото -
дето идва.
Ще пътувам - нося си съдбата -
като куфар, пълен с изумления.
Пътят е това, което става,
докато се губиш
в намерения.