автор: Nevolya

Кой разстреля тази тъга - внезапна, оголено проста,
тази светла и тиха дъга (или писък, огъващ костите);
кой повика тази мъгла - прозъзнала и провлечена,
безродна и билà не билà (пясък в гърлото, неизречена)...

Кой пита за билò не билò (премълчано, с устни затурени),
тихо съскащо бродилò - в бранище морави бурени;
кой не вижда в питане клосно (толкова стари - въпросите),
безухо и несносно... - знаят те, нозете ми, босите.