автор: geostal

Лежиш и тръпнеш във очакване,
притворила очи, предчувствайки наслада,
а сянката ми в причудлива форма
е надвесена над тебе като хищна птица.
Готова си за жертвоприношение,
но аз от опит знам, че жертвата съм аз.
С дъха си те целувам по косата,
а устните ми търсят твоите,
блестящи, с вкус на боровинка.
Целувам ти очите и ушенцата,
оставям дири и по бялата ти шия
и спускам се на двете хълмчета,
и, като птица изгладняла,
налитам на зрънцата ти и чувам
името си в шепота на устните ти.
Но аз съм хищник безпощаден
и прегладнял се спускам все надолу
и най-безсрамно търся срамните ти
устни, глада си да заситя.
И розичката се разтваря,
листенцата и галя с устни,
а пък езикът ми, на гущер скъсана
опашка, танцува своя чуден танц.
И чувствам те задъхана и влажна,
пулсираща, проклинаща и жадна
за целувки...
И чувам името си още по-отчетливо,
и най-накрая благодарствен вик
оглася тихата ни стая!