автор: devita

Стрелките отново те броят. Затихнала си ти в покоя, в дебрите на деня.
Навън отново слънце. Пръска радост. Мир. А ти преплиташ пръсти и мълчиш. Наблюдаваш. Езерото с кристалната вода. Пясъчния бряг. Планината, покрита със сняг по върховете. Пълна хармония. Нито едно облаче, което да се гони с безкрая. Само ти и света. Свят без паника. Свят без шум. Свят, изпълнен с любов. Любовта на природата.
И чакаш нощта. Небето със звезди. Мракът, в който ти умееш да раждаш светлина. Да, ти.. точно ти, Луна.