Събирах си думи отчайващи
потърсех ги в сълзите ти жалещи
непрестанно дирех самота
в една недописана тишина .
Подхлъзвах се в устрема съдбовен
в разчупваща светлина - греховен
и в размисъл с настъпващ ден
отново в теб видях се окрилен .
За равносметка беше ден
дължах ти много - свят студен
събирах ,усмивки вчерашни
вглеждах се в ръце треперещи .
Дали останала бе красота
дали проглеждаш в песента
мъка , човечност , грехота
пред тях отново аз стоя ...