Мъжът със тъжните очи
отдавна ли порасна?
Отгризва по библейски
ябълка
в отсрещната тераса.
Подозирал, че самотата
има дъх на жена.
И на есен.
Че животът през перилата
единия крак е провесил.
Че звезда наместо кестен
на паважа ще се пръсне,
че преждевременно дъждът
е спуснал стръмната си
стълба.
Понечи ли да се качи
в населените с корени
пространства,
придържайте го със очи.
Но леко! Да не падне.