автор: pord

                  В памет на Йордан Кръчмаров


Между Йордан и Кръчмата
разстоянието е в таланти.
Знам, че всеки се пита що е талант.
То не е да разделиш на две магарета слама,
а да си трето магаре,
изпитващо срам.

Не искам да кажа, че поетът
                               живота отрича.
Искам да кажа, че животът
                               поета отхвърля.
И не защото го мрази, разбира или обича,
а защото не различава плява от зърно.

Зърно, което ще прелети цяла Добруджа
не за да легне щастливо в тлъстия чернозем,
а за да пусне коренче между долу и горе,
море и суша,
вино и хляб,
вечност и тлен.

Туй е смъртоносно занятие само за жадни.
Другите не го виждат,
но то те разяжда.
И колкото повече истини пиеш на гладно,
толкова повече те гони и мъчи жажда.

Казват, че който високо хвърчи,
ниско пада.
Но понякога пада високо,
яхнал Пегас.
С него стигна до храма Йордан и му въздаде.
И остави завинаги
кръчмата в нас.